8.12.2010 г., 14:53

Даскало

1.1K 0 0

     Даскало

 

Отивам аз на даскало,

но нещо все е станало.

Все нещо съм направила,

все нещо пак съм сгафила.

 

Как да обясня на даскалицата и на лъва,

че вина във мене няма и че ще се мъча до забрава.

Знам, че мозък нямат,

но бива ли така да го показват.

 

Зъбите си вкъщи той оголва,

но после нежно с лапа по главата ме погалва.

 

Да се цупя аз не става,

защото пак ще ми опява,

че от мене нищо все не става,

и че винаги ще съм такава.

 

Лъвът си знае туй, дет му е в главата

и не разбира ми душата,

че счупи ми се сърцето

от туй даскало проклето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...