8.12.2010 г., 14:53

Даскало

1.1K 0 0

     Даскало

 

Отивам аз на даскало,

но нещо все е станало.

Все нещо съм направила,

все нещо пак съм сгафила.

 

Как да обясня на даскалицата и на лъва,

че вина във мене няма и че ще се мъча до забрава.

Знам, че мозък нямат,

но бива ли така да го показват.

 

Зъбите си вкъщи той оголва,

но после нежно с лапа по главата ме погалва.

 

Да се цупя аз не става,

защото пак ще ми опява,

че от мене нищо все не става,

и че винаги ще съм такава.

 

Лъвът си знае туй, дет му е в главата

и не разбира ми душата,

че счупи ми се сърцето

от туй даскало проклето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...