Даскало

Отивам аз на даскало,

но нещо все е станало.

Все нещо съм направила,

все нещо пак съм сгафила.

Как да обясня на даскалицата и на лъва,

че вина във мене няма и че ще се мъча до забрава.

Знам, че мозък нямат,

но бива ли така да го показват.

Зъбите си вкъщи той оголва,

но после нежно с лапа по главата ме погалва.

Да се цупя аз не става,

защото пак ще ми опява,

че от мене нищо все не става,

и че винаги ще съм такава.

Лъвът си знае туй, дет му е в главата

и не разбира ми душата,

че счупи ми се сърцето

от туй даскало проклето.