8.12.2010 г., 14:53

Даскало

1.1K 0 0

     Даскало

 

Отивам аз на даскало,

но нещо все е станало.

Все нещо съм направила,

все нещо пак съм сгафила.

 

Как да обясня на даскалицата и на лъва,

че вина във мене няма и че ще се мъча до забрава.

Знам, че мозък нямат,

но бива ли така да го показват.

 

Зъбите си вкъщи той оголва,

но после нежно с лапа по главата ме погалва.

 

Да се цупя аз не става,

защото пак ще ми опява,

че от мене нищо все не става,

и че винаги ще съм такава.

 

Лъвът си знае туй, дет му е в главата

и не разбира ми душата,

че счупи ми се сърцето

от туй даскало проклето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...