Dec 8, 2010, 2:53 PM

Даскало

1.1K 0 0

     Даскало

 

Отивам аз на даскало,

но нещо все е станало.

Все нещо съм направила,

все нещо пак съм сгафила.

 

Как да обясня на даскалицата и на лъва,

че вина във мене няма и че ще се мъча до забрава.

Знам, че мозък нямат,

но бива ли така да го показват.

 

Зъбите си вкъщи той оголва,

но после нежно с лапа по главата ме погалва.

 

Да се цупя аз не става,

защото пак ще ми опява,

че от мене нищо все не става,

и че винаги ще съм такава.

 

Лъвът си знае туй, дет му е в главата

и не разбира ми душата,

че счупи ми се сърцето

от туй даскало проклето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...