21.10.2023 г., 15:32

Давид и Голиат

542 0 0

 

            Д А В И Д И Г О Л И А Т

 

Давид и Голиат от памтивека 

в тандем вървят си под ръка,

но никога не спират,да се трепят,

все нещо продължават,да делят.

 

Не позволява дребосъка,ролите да се разменят.

Продължава упорито днес Давид да търси

на Новото Време Новите Настроения

и опонента му къде сега снагата кърши?

 

И,О...Чудо,намира го,

в най-тънкото на Сървърите Мощни,

да прави мигновени обороти

на милиарди факти,в Базата На Данните потънали.

 

Явно взел си е поука от прашката със камъка,

днеска извънредно интелигентен станал е    

и Давид със първобитното му знание,

шашка с ювелирни,тънички закани.

   

Не мисли дребосъка,на Голиат да се предава,

а отново дебне зад ъгъла със прашката,

въпроси сложни и компактни на компютрите задава,

чиито отговори ги няма в Моща На Дегиталната им памет.

 

Голиат е пак по гръб,

безсмислено потънал на дълбоко в джаджите,

отново Давид в отношенията им взел е връх,

а Голиат безславно е изгубил Свободата си.

 

15.09.2023г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...