***

20.07.2017 г., 10:46 ч.

Поезия » Друга

467 3 2

Днес не мога дори без сълзѝ да заплача,

но се гмурвам във сините ласки на здрача

и се мъча: Насън да закърпя небето

със дъждовни игли или с два-три куплета,

да посея любов само в няколко срички,

да реша със размах: " Ще простя просто всичко!",

да прегърна зеления свян на тревите,

да рисувам звезди и до днес неоткрити.

Ще съм нежна до втръсване, бяла, весела струна,

днес внезапно, стремително някого ще целуна

и приела съдбата си, че не мога да плача,

ще разперя крилата си, ще изчезна във здрача.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

arina-rus (Арина)

2017-07-21T01:37:15+03:00

Трябва да се научим да пускаме! Научаваме урока и пускаме Учителя. Много хора идват в живота ни за кратко, не случайно, а за да ни научат... и си тръгват. Трябва да се научим да живеем без тях, но с познанието, което са ни оставили.
https://www.drugitenovini.com/na-vseki-se-dava-spored-mislite-mu-nauchi-uroka-no-pusni-uchitelya/
Plevel (Силвия Илиева)

2017-07-20T21:46:16+03:00

Не знам защо, но асициирах с някакво пеперудено усещане. Много вълнуващо!