***
Днес не мога дори без сълзѝ да заплача,
но се гмурвам във сините ласки на здрача
и се мъча: Насън да закърпя небето
със дъждовни игли или с два-три куплета,
да посея любов само в няколко срички,
да реша със размах: " Ще простя просто всичко!",
да прегърна зеления свян на тревите,
да рисувам звезди и до днес неоткрити.
Ще съм нежна до втръсване, бяла, весела струна,
днес внезапно, стремително някого ще целуна
и приела съдбата си, че не мога да плача,
ще разперя крилата си, ще изчезна във здрача.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
