Днес не мога дори без сълзѝ да заплача,
но се гмурвам във сините ласки на здрача
и се мъча: Насън да закърпя небето
със дъждовни игли или с два-три куплета,
да посея любов само в няколко срички,
да реша със размах: " Ще простя просто всичко!",
да прегърна зеления свян на тревите,
да рисувам звезди и до днес неоткрити.
Ще съм нежна до втръсване, бяла, весела струна,
днес внезапно, стремително някого ще целуна
и приела съдбата си, че не мога да плача,
ще разперя крилата си, ще изчезна във здрача.