***
Седя на прага на нощта сама.
И чакам... чакам дявола с тамяна,
да прикади онази люта светлина,
струяща от града,
в която теб отчайващо те няма!
Така - обвила коленете с дъх,
и през мъглите на дъха се свличам, свличам
в пастта на огнедишащ врява пъкъл,
където е светът,
без теб, когото истински обичам!
Тик-так, тик-так, тик-так... отмервам с пулс страха,
усуквайки го в плътна и душаща връв,
че като гълъбчета със пречупен врат
са моите желания.
Да стисна мислите, ще пуснат кръв!
Дано потъна в мрак и тишина!...
"Заспиваш ли, аз май че те събудих"*...
Плавно в пазвите ми се приплъзна лъч,
върху гръдта ми с виртуозни устни затанцува,
захапа нежничко.
Изкусен в любовта-шедьовър слънчев мъж!
.............................................................
През на страстта първично бликналия хаос
до ширналата се в ума ми бездиханна степ,
кълбо от огън, стихналото огледало
на твоята увереност...
Лежа в самото крайче на нощта до теб.
*Д. Дамянов, "Приказка"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
