Когато чуя камбанен звън
и видя щастливи лица,
тогава ще изляза навън,
за да видя вашите горещи сърца.
Ще се приближа тихо, безмълвно,
за да не смутя сватбения час
и кротко ще погледам само
как любовта гори във вас.
Но когато се срещнат погледите ни,
знам, че това ще те смути.
Ще си кажеш: "О, годподи!
Нима това си ти?"
Тогава ще си спомниш за нашите мечти,
за нашите минали дни -
как щяхме да бъдем щастливи,
както сега сте тя и ти.
Но не трепвай ти от този спомен,
дори да видиш във очите ми сълзи.
Аз идвам в този ден,
за да пожелая само сбъднати мечти.
Тогава целуни ти своята съпруга
и спомена за мене заличи.
Аз отивам си и оставям те на друга,
оставям ти и нашите несбъднати мечти.
© Маги Златева Всички права запазени