Mar 28, 2012, 3:11 PM

* * *

  Poetry
375 0 0

Когато чуя камбанен звън

и видя щастливи лица,

тогава ще изляза навън,

за да видя вашите горещи сърца.

Ще се приближа тихо, безмълвно,

за да не смутя сватбения час

и кротко ще погледам само

как любовта гори във вас.

Но когато се срещнат погледите ни,

знам, че това ще те смути.

Ще си кажеш: "О, годподи!

Нима това си ти?"

Тогава ще си спомниш за нашите мечти,

за нашите минали дни -

как щяхме да бъдем щастливи,

както сега сте тя и ти.

Но не трепвай ти от този спомен,

дори да видиш във очите ми сълзи.

Аз идвам в този ден,

за да пожелая само сбъднати мечти.

Тогава целуни ти своята съпруга

и спомена за мене заличи.

Аз отивам си и оставям те на друга,

оставям ти и нашите несбъднати мечти.  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маги Златева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...