28 mar 2012, 15:11

* * * 

  Poesía
280 0 0

Когато чуя камбанен звън

и видя щастливи лица,

тогава ще изляза навън,

за да видя вашите горещи сърца.

Ще се приближа тихо, безмълвно,

за да не смутя сватбения час

и кротко ще погледам само

как любовта гори във вас.

Но когато се срещнат погледите ни,

знам, че това ще те смути.

Ще си кажеш: "О, годподи!

Нима това си ти?"

Тогава ще си спомниш за нашите мечти,

за нашите минали дни -

как щяхме да бъдем щастливи,

както сега сте тя и ти.

Но не трепвай ти от този спомен,

дори да видиш във очите ми сълзи.

Аз идвам в този ден,

за да пожелая само сбъднати мечти.

Тогава целуни ти своята съпруга

и спомена за мене заличи.

Аз отивам си и оставям те на друга,

оставям ти и нашите несбъднати мечти.  

© Маги Златева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??