Де да знаех...
Де да знаех как да се поправя,
да си успокоя душата,
веднага щях да го направя,
за да не ме боли главата...
Но не зная...
Де да знаех как да не обичам,
да съм безчувствена, студена
и не любовни думи да изричам.
Но душата нещо е смутена.
И не трае...
Де да знаех как да не ми пука
и за нищо да не мисля,
да махна тежестта, ей тука,
гърдите дето ми притиска.
Но не става...
Де да знаех как да побеждавам
с нечестие и без проблеми,
за нищо да ме награждават,
хвалбите да са все големи.
Но не дават...
Де да знаех как аз да изкажа
насъбралото се във душата,
а несправедливите да ги накажа,
за да тържествува правотата.
Но не искам...
Аз зная вече само мълчаливо
да гледам безучастно, не стачкувам,
не гледам вече никого накриво,
така душата си лекувам.
Но съвестта притиска...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анифе Бузгова Всички права запазени
Радвам се, че поне ти си по-добре от мен