efinab (Анифе Бузгова) efinab (Анифе Бузгова)
6
Dec 4, 2011, 8:23 PM

Де да знаех...

1.4K 0 3

Де да знаех как да се поправя,
да си успокоя душата,
веднага щях да го направя,
за да не ме боли главата...

Но не зная...
Де да знаех как да не обичам,

да съм безчувствена, студена
и не любовни думи да изричам.
Но душата нещо е смутена.

И не трае...

Де да знаех как да не ми пука
и за нищо да не мисля,
да махна тежестта, ей тука,
гърдите дето ми притиска.

Но не става...

Де да знаех как да побеждавам
с нечестие и без проблеми,
за нищо да ме награждават,
хвалбите да са все големи.

Но не дават...

Де да знаех как аз да  изкажа
насъбралото се във душата,
а несправедливите да ги накажа,
за да тържествува правотата.

Но не искам...

Аз зная вече само мълчаливо
да гледам безучастно, не стачкувам,
не гледам вече никого накриво,
така  душата си лекувам.

Но съвестта притиска...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анифе Бузгова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0