10.04.2018 г., 23:42

Де се е чуло и видяло, петък - работен ден

982 0 3

Днес нали е петък ден?

Е, работен... и за мен.

Само че ме тъй мързи,

едва местя си очи.

Едва мърдам, да ви кажа.

Честно, падна ми волтажа.

 Умно гледам, но уви,

лоша мисъл ме мори:

"Оф, да взема да си ходя

в къщи да разпусна кожа,

и нали съм работач,

духом ще съм все със вас.

Яко мускули ще свивам,

ловко длани ще потривам,

оглушително ще пъшкам,

 пиперливо ще се тръшкам..."

 

Е, до тука със мечтите,

тайно шефът появи се.

Ъгловато ме погледна,

косо ме с белтъци стрелна.

Рипнах бърз като стрела,

 атлетично при това.

Бодро взех се във ръце,

огън вложил във сърце.

 

Те така за петък значи

Ем, мързи ма, ем, обаче

няма кеф без антикеф

дебне ли те "супер" шеф.

 

Еднолично аз разбрах,

не ми требе гладен страх.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...