Де юре* сме съюз – единни.
Делиш със мен любов, тъга.
Споделям с теб мечти невинни
И своята детска чистота.
Де факто ние сме раздор,
Живеем в два различни свята,
Завивайки се с болка и позор,
Приспиваме за обич ний мечтата.
Де юре трябваше да те обичам –
В радост и болка да бъда до теб.
Името ти като молитва да изричам
И да си единствения ти за мен човек. ...