Красиви утринни вълни,
разбиващи се в морски бряг,
измиваха те детските очи,
готови да се впуснат в лудия си бяг.
Морето сбираше ги сутрин като в люлка,
деца, красиви, луди, устремени.
Смях, преливащ в песен на цигулка,
изгряваше на тез лица засмени.
Деца - те, волни като птици,
политаха към хиляди слънца.
Деца, разперили крила широко,
те галеха със радост моята душа.