На Габриел, Павел и Иван
Мои палави стихчета,
мои немирни деца,
тъй ви е било писано
да се явите сега.
Мои лудетини весели,
кънти край мене смехът
на дяволитите ангели
скрити под път и над път.
Мои хвъркати момчета –
вихър на моята кръв.
На кого ли приличате,
как ще ви срещне светът?
Мои палави стихчета,
мои немирни деца,
тъй сте от деви орисани
да се вестите сега.
© Стойчо Станев Всички права запазени