1.06.2019 г., 20:17

Деца

1.5K 12 21

На Габриел, Павел и Иван

 

Мои палави стихчета,

мои немирни деца,

тъй ви е било писано

да се явите сега.

 

Мои лудетини весели,

кънти край мене смехът

на дяволитите ангели

скрити под път и над път.

 

Мои хвъркати момчета –

вихър на моята кръв.

На кого ли приличате,

как ще ви срещне светът?

 

Мои палави стихчета,

мои немирни деца,

тъй сте от деви орисани

да се вестите сега.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Латинка-Златна!
  • Нека да са живи и здрави твоите "хвъркати момчета"!
  • Благодаря за оценката и пожеланията мила Руми!
    Приеми моите сърдечни и приятелски поздрави, както и пожелания за успех в личен и професионален план!
  • С колко много любов си облякъл този стих, Стойчо! Живи и здрави да са всички около теб!
  • Благодаря ви Силвия и Данаил за вниманието и оценката, както и добрите думи!
    Това ми е богатството,те са ми надеждата и любовта,е след като споделям с вас и вие ме правите щастлив баща и дядо!
    Благодаря на Бога, че всеки ден Го измолвам да ми опрости греховете и да закриля България и българите, както и всички добри хора по света,а лошите да направи добри!
    Амин!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...