На Габриел, Павел и Иван
Мои палави стихчета,
мои немирни деца,
тъй ви е било писано
да се явите сега.
Мои лудетини весели,
кънти край мене смехът
на дяволитите ангели
скрити под път и над път.
Мои хвъркати момчета –
вихър на моята кръв.
На кого ли приличате,
как ще ви срещне светът?
Мои палави стихчета,
мои немирни деца,
тъй сте от деви орисани
да се вестите сега.
© Стойчо Станев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
