1 июн. 2019 г., 20:17

Деца

1.4K 12 21

На Габриел, Павел и Иван

 

Мои палави стихчета,

мои немирни деца,

тъй ви е било писано

да се явите сега.

 

Мои лудетини весели,

кънти край мене смехът

на дяволитите ангели

скрити под път и над път.

 

Мои хвъркати момчета –

вихър на моята кръв.

На кого ли приличате,

как ще ви срещне светът?

 

Мои палави стихчета,

мои немирни деца,

тъй сте от деви орисани

да се вестите сега.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Латинка-Златна!
  • Нека да са живи и здрави твоите "хвъркати момчета"!
  • Благодаря за оценката и пожеланията мила Руми!
    Приеми моите сърдечни и приятелски поздрави, както и пожелания за успех в личен и професионален план!
  • С колко много любов си облякъл този стих, Стойчо! Живи и здрави да са всички около теб!
  • Благодаря ви Силвия и Данаил за вниманието и оценката, както и добрите думи!
    Това ми е богатството,те са ми надеждата и любовта,е след като споделям с вас и вие ме правите щастлив баща и дядо!
    Благодаря на Бога, че всеки ден Го измолвам да ми опрости греховете и да закриля България и българите, както и всички добри хора по света,а лошите да направи добри!
    Амин!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...