Деца
Навярно отново се будя сама,
но щом слънчевите лъчи ме погалят,
бяга от мен суровата тъмнина
и започва с усмивка денят ми!
Поглеждам през рамо и нищо,
отново е пусто и тихо ...
Но щом чуя вън птиците,
някак пак се усмихвам!
Пия сама чаша с горчиво кафе
и слушам новинарски събития,
а вън вече децата се гонят
и безгрижно се смеят!
Смехът им ме буди повече
от чаша горчиво кафе,
и някак ме изпълва с желание
да тръгна... накъдето и да е...
После се сещам, че съм на работа
но дори и там пак ме води
щастливото детско гласче,
което пазя в сърцето си!
И така минават сутрините ми -
с усмивка и горчива чаша кафе,
които забравям, щом чуя
вълшебните детски смехове!
И така все сама заспивам,
знаейки, че ще се събудя сама,
ала почти не разбирам
как ме правят щастлива
тези малки "чужди" деца!!!
но щом слънчевите лъчи ме погалят,
бяга от мен суровата тъмнина
и започва с усмивка денят ми!
Поглеждам през рамо и нищо,
отново е пусто и тихо ...
Но щом чуя вън птиците,
някак пак се усмихвам!
Пия сама чаша с горчиво кафе
и слушам новинарски събития,
а вън вече децата се гонят
и безгрижно се смеят!
Смехът им ме буди повече
от чаша горчиво кафе,
и някак ме изпълва с желание
да тръгна... накъдето и да е...
После се сещам, че съм на работа
но дори и там пак ме води
щастливото детско гласче,
което пазя в сърцето си!
И така минават сутрините ми -
с усмивка и горчива чаша кафе,
които забравям, щом чуя
вълшебните детски смехове!
И така все сама заспивам,
знаейки, че ще се събудя сама,
ала почти не разбирам
как ме правят щастлива
тези малки "чужди" деца!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Кацарова Всички права запазени
