Nadomma (Надежда Кацарова)
17 52
4.09.2007 г., 9:15 ч.

Деца 

  Поезия
596 1 6
Навярно отново се будя сама,
но щом слънчевите лъчи ме погалят,
бяга от мен суровата тъмнина
и започва с усмивка денят ми!
Поглеждам през рамо и нищо,
отново е пусто и тихо ...
Но щом чуя вън птиците,
някак пак се усмихвам!
Пия сама чаша с горчиво кафе
и слушам новинарски събития,
а вън вече децата се гонят
и безгрижно се смеят!
Смехът им ме буди повече
от чаша горчиво кафе,
и някак ме изпълва с желание
да тръгна... накъдето и да е...
После се сещам, че съм на работа
но дори и там пак ме води
щастливото детско гласче,
което пазя в сърцето си!
И така минават сутрините ми -
с усмивка и горчива чаша кафе,
които забравям, щом чуя
вълшебните детски смехове!
И така все сама заспивам,
знаейки, че ще се събудя сама,
ала почти не разбирам
как ме правят щастлива
тези малки "чужди" деца!!!

© Надежда Кацарова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??