7.10.2017 г., 11:00  

Децата на луната

624 1 0

               Това се случило отдавна,

               в далечни стари времена.

               На било стръмно сред морава

               от памтивек живяло стадо.

 

               Овчици бели, дългоруни,

               пасели кротко във мъглата.

               Кръстосвали свободно друми

               и спели вечер във гората.

 

               Веднъж в годината, когато

               изгрявала голямата луна.

               Те цели светвали във злато,

               далеч блестели техните тела.

 

               Видели алчните човеци,

               как свети ярко планината.

               Подгонени от страсти тъмни,

               те сложили във плен стадата.

 

               И стригали ги там до сутринта,

               от злато косъм не останал.

               Остъргали до дъно техните тела,

               а стонове огласяли нощта.

 

               Отгоре гледала луната,

               как страдат нейните дечица.

               На хората без срам делата,

               без чест дори една частица.

 

               Тогаз луната в миг решила,

               овцете да направи вълци.

               От хората на век ги скрила

               и дала им могъща сила.

 

               Те пръснали се всички по света,

               до днес са тук, по цялата земя.

               И вият срещу пълната луна,

               за свойте стари, златни времена.

 

               06.10.2017

               Пловдив

 

            

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...