Децата ще спасят гората
Някъде там, в гори Тилилейски,
до гъбката – гъбка, до бора – ела,
расли-порасли сред чудна морава,
но не щеш ли, ги сполетяла беда.
Двама гъбари гъбките сбрали,
за да си сготвят вкусна чорба.
А подир тях двама дървари
отсекли и бор, и стройна ела.
Птичата песен звънлива замряла.
Тревите тъжно свели стебла.
Застигнала и бука участ горчива.
Потънала в мрак горката гора.
Къде ли самичка рунтавелка се скита?
Къде отлетял сладкогласният кос?
Далѝ въздухът ведър и чист ще достига?
Редят се с мъка въпрос след въпрос...
А там, край гората, деца си играли,
свидетели станали на всичко това
и заедно в глас един си обещали
да засадят своя нова гора.
Дом тя да бъде за рунтавелка,
за гъбки безброй, за дрозд и за кос.
Със строга забрана за всички дървари.
Повярвайте, туй е важен въпрос!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златка Чардакова Всички права запазени
