Ние също бяхме дечица,

малки, невини, само на пет

по трима ядяхме парченцето пица

и вършехме дребни белички безчет.

Хората казваха- Колко са сладки!

-Колко невинни, малки деца,

но в джобчето  дрънкаха вече пиратки,

и често замеряхме от блока с яйца.

А иначе всеки ни щипваше бузки,

и лелки безбройни се лигавеха с нас

не бяха бозички, бонбони, закуски,

а ние си правехме кротичко пас.

Но тайно се сбирахме нейде в квартала,

с откраднат кибрит и сума запалки,

мъкнейки дружно по трима чувала,

пълен с дузина котенца малки.

После ги палехме, тъй на камари,

догдето нищо от тях не остане,

тогава ни трябваха здрави шамари,

но никой така не можа да ни хване

Но тая история е толкова стара,

колкото стар е всъщност светът.

айде че трябва да правя попара,

че малките плачат пак да ядат.