Sep 13, 2014, 8:37 PM

Дечица

669 0 0

Ние също бяхме дечица,

малки, невини, само на пет

по трима ядяхме парченцето пица

и вършехме дребни белички безчет.

 

Хората казваха- Колко са сладки!

-Колко невинни, малки деца,

но в джобчето  дрънкаха вече пиратки,

и често замеряхме от блока с яйца.

 

А иначе всеки ни щипваше бузки,

и лелки безбройни се лигавеха с нас

не бяха бозички, бонбони, закуски,

а ние си правехме кротичко пас.

 

Но тайно се сбирахме нейде в квартала,

с откраднат кибрит и сума запалки,

мъкнейки дружно по трима чувала,

пълен с дузина котенца малки.

 

После ги палехме, тъй на камари,

догдето нищо от тях не остане,

тогава ни трябваха здрави шамари,

но никой така не можа да ни хване

 

Но тая история е толкова стара,

колкото стар е всъщност светът.

айде че трябва да правя попара,

че малките плачат пак да ядат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лебовски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...