24.12.2017 г., 0:40

Децибал

674 0 1

Десетки години се борих...

с войските на Вечния град...

но въпреки всичко загубих...

последния тягостен рат...

 

Захвърлих корона и скиптър...

в гърдите си меча забих...

на бойната линия паднах...

не ще съм в ръцете им жив...

 

И скоро аз с Хероса вечен...

ще бъда най-после едно...

приключвам живота си земен...

но своя враг аз не възпрях...

 

Но въпреки всичко аз зная...

че Рим ще гори и крещи...

за всичко, което ни стори...

той някога... ще си... плати...

 

След мене ще дойдат и други...

и Рим ще се скърши пред тях...

Вселената - тя е безкрайна...

а Рим просто крепостен град...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андрей Андреев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...