4.04.2019 г., 22:25 ч.

Deja vu 

  Поезия » Пейзажна, Философска
281 0 0


Пролетта косите ти разроши,
ръкавите опита да скъси със смях. 
Очакване във въздуха се носи, 
че нещо ще се промени с един замах. 

 

Дъждът изпраща поздрав по Чолаков, 
а слънцето опитва облаците да брои -
с такъв риалити формат сезонно-знаков
усеща се, че нещо пролетта крои. 

 

През есента, което си изгубил
в безкраен скучен листопад, 
и без което си се будил
в тъжен зимен снегопад, 

 

пролетта го сбира с влажни шепи
в цветни сънища реди
и отново чакаш "end" със "happy". 
И да е различен, пак прилича на преди. 
                  

© Румяна Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??