Deja vu
547
0
0
Пролетта косите ти разроши,
ръкавите опита да скъси със смях.
Очакване във въздуха се носи,
че нещо ще се промени с един замах.
Дъждът изпраща поздрав по Чолаков,
а слънцето опитва облаците да брои -
с такъв риалити формат сезонно-знаков
усеща се, че нещо пролетта крои.
През есента, което си изгубил
в безкраен скучен листопад,
и без което си се будил
в тъжен зимен снегопад,
пролетта го сбира с влажни шепи
в цветни сънища реди
и отново чакаш "end" със "happy".
И да е различен, пак прилича на преди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Иванова Всички права запазени
