Deja vu

Пролетта косите ти разроши,
ръкавите опита да скъси със смях. 
Очакване във въздуха се носи, 
че нещо ще се промени с един замах. 

Дъждът изпраща поздрав по Чолаков, 
а слънцето опитва облаците да брои -
с такъв риалити формат сезонно-знаков
усеща се, че нещо пролетта крои. 

През есента, което си изгубил
в безкраен скучен листопад, 
и без което си се будил
в тъжен зимен снегопад, 

пролетта го сбира с влажни шепи
в цветни сънища реди
и отново чакаш "end" със "happy". 
И да е различен, пак прилича на преди.