Заобиколени сме с показни убийства и жесток терор
и с желания маниакални кой да властва,
така като пионки появяваме се на шахматната дъска,
с недостатъчни умения ний царя в мат да го поставим.
Ако надмощието, вселяващо ни страх, е огън мощен
и с колкото вода да се опитваме, не можем да го угасим,
от силен вятър пламъкът разпалва се и ни достига
и само ураган с пороен дъжд е в състояние и може да го потуши.
Поединично сме безпомощни, но обединим ли се в екип единен,
то силата ни ще е с мощността на ядрен експлозив,
едва тогава както бомбата над Нагазаки и над Хирошима,
ще ги превърнем в заразена почва, без посев отново да пониква. ...