27.08.2009 г., 12:03

Действителност

611 0 0

Заобиколени сме с показни убийства и жесток терор

и с желания маниакални кой да властва,

така като пионки появяваме се на шахматната дъска,

с недостатъчни умения ний царя в мат да го поставим.

 

Ако надмощието, вселяващо ни страх, е огън мощен

и с колкото вода да се опитваме, не можем да го угасим,

от силен вятър пламъкът разпалва се и ни достига

и само ураган с пороен дъжд е в състояние и може да го потуши.

 

Поединично сме безпомощни, но обединим ли се в екип единен,

то силата ни ще е с мощността на ядрен експлозив,

едва тогава както бомбата над Нагазаки и над Хирошима,

ще ги превърнем в заразена почва, без посев отново да пониква.

 

Стига сме се примирявали, а време е да се опълчим,

показвайки, че чашата ни на търпение прелива

и с тая наглост и безочие веднъж завинаги да се преборим,

надмогвайки страха, пречил досега да им се противопоставим.

 

 

                                                              VAK 19.02.2009

                                                              valencia

                           

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселка Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...