27 авг. 2009 г., 12:03

Действителност

619 0 0

Заобиколени сме с показни убийства и жесток терор

и с желания маниакални кой да властва,

така като пионки появяваме се на шахматната дъска,

с недостатъчни умения ний царя в мат да го поставим.

 

Ако надмощието, вселяващо ни страх, е огън мощен

и с колкото вода да се опитваме, не можем да го угасим,

от силен вятър пламъкът разпалва се и ни достига

и само ураган с пороен дъжд е в състояние и може да го потуши.

 

Поединично сме безпомощни, но обединим ли се в екип единен,

то силата ни ще е с мощността на ядрен експлозив,

едва тогава както бомбата над Нагазаки и над Хирошима,

ще ги превърнем в заразена почва, без посев отново да пониква.

 

Стига сме се примирявали, а време е да се опълчим,

показвайки, че чашата ни на търпение прелива

и с тая наглост и безочие веднъж завинаги да се преборим,

надмогвайки страха, пречил досега да им се противопоставим.

 

 

                                                              VAK 19.02.2009

                                                              valencia

                           

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселка Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...