Заобиколени сме с показни убийства и жесток терор

и с желания маниакални кой да властва,

така като пионки появяваме се на шахматната дъска,

с недостатъчни умения ний царя в мат да го поставим.

Ако надмощието, вселяващо ни страх, е огън мощен

и с колкото вода да се опитваме, не можем да го угасим,

от силен вятър пламъкът разпалва се и ни достига

и само ураган с пороен дъжд е в състояние и може да го потуши.

Поединично сме безпомощни, но обединим ли се в екип единен,

то силата ни ще е с мощността на ядрен експлозив,

едва тогава както бомбата над Нагазаки и над Хирошима,

ще ги превърнем в заразена почва, без посев отново да пониква.

Стига сме се примирявали, а време е да се опълчим,

показвайки, че чашата ни на търпение прелива

и с тая наглост и безочие веднъж завинаги да се преборим,

надмогвайки страха, пречил досега да им се противопоставим.

                                                              VAK 19.02.2009

                                                              valencia