Aug 27, 2009, 12:03 PM

Действителност

  Poetry
617 0 0

Заобиколени сме с показни убийства и жесток терор

и с желания маниакални кой да властва,

така като пионки появяваме се на шахматната дъска,

с недостатъчни умения ний царя в мат да го поставим.

 

Ако надмощието, вселяващо ни страх, е огън мощен

и с колкото вода да се опитваме, не можем да го угасим,

от силен вятър пламъкът разпалва се и ни достига

и само ураган с пороен дъжд е в състояние и може да го потуши.

 

Поединично сме безпомощни, но обединим ли се в екип единен,

то силата ни ще е с мощността на ядрен експлозив,

едва тогава както бомбата над Нагазаки и над Хирошима,

ще ги превърнем в заразена почва, без посев отново да пониква.

 

Стига сме се примирявали, а време е да се опълчим,

показвайки, че чашата ни на търпение прелива

и с тая наглост и безочие веднъж завинаги да се преборим,

надмогвайки страха, пречил досега да им се противопоставим.

 

 

                                                              VAK 19.02.2009

                                                              valencia

                           

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселка Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...