27 ago 2009, 12:03

Действителност

  Poesía
615 0 0

Заобиколени сме с показни убийства и жесток терор

и с желания маниакални кой да властва,

така като пионки появяваме се на шахматната дъска,

с недостатъчни умения ний царя в мат да го поставим.

 

Ако надмощието, вселяващо ни страх, е огън мощен

и с колкото вода да се опитваме, не можем да го угасим,

от силен вятър пламъкът разпалва се и ни достига

и само ураган с пороен дъжд е в състояние и може да го потуши.

 

Поединично сме безпомощни, но обединим ли се в екип единен,

то силата ни ще е с мощността на ядрен експлозив,

едва тогава както бомбата над Нагазаки и над Хирошима,

ще ги превърнем в заразена почва, без посев отново да пониква.

 

Стига сме се примирявали, а време е да се опълчим,

показвайки, че чашата ни на търпение прелива

и с тая наглост и безочие веднъж завинаги да се преборим,

надмогвайки страха, пречил досега да им се противопоставим.

 

 

                                                              VAK 19.02.2009

                                                              valencia

                           

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселка Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...