Декември
Декември
Неонов, непознат и далечен,
градът припламва в нощта,
подранила, зимната вечер
флиртува под воал от лека мъгла.
Облечен небрежно за нощния студ,
оставям разума в топлата стая,
греховно отдаден на порива луд,
тръгвам към светлите точки в безкрая.
Улици пусти със студени слънца
стъпки повтарят в забързан рефрен,
шепнеща двойка с неясни лица -
призрачни сенки минават край мен.
Бледа луна от улични мокри петна
в моите мисли нахално наднича,
като грижовно-безмълвна жена,
тя ведно с летните спомени тича...
градината... в залез медно-златист,
момче и момиче, тихо сплели ръце,
унесени слушат как стар тромпетист
разказва във блус за разбито сърце...
ъгъла... старата цветарка там стои
с букетчета от синя теменуга
тя не иска срещу тях пари,
една искра от влюбени очи ù стига.
Улици моите стъпки в мъглата повтарят,
- колко различeн e нощният ек -
за нещо познато с нощта разговарят,
аз слушам... и става пътят ми лек.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Запрян Колев Всички права запазени
