Декември...
Декември...
(На М.)
Ще изгоря последния ни танц
от миналия Декември...
И моят силует, безцветен от скитане,
ще разнищи устните ти с топли, угасващи сълзи...
Сънувах лунния, изплакан танц
през Декември...
А ръката ми прокървя да стиска твоята,
докато есента полусънно издъхна в очите ни...
Нарисувах любимия танц от пламнала обич...
Пак там - през Декември...
Замислена усмивка обля лицето ти... Носеше
вечността на раменете си, където те обичах...
За последно и завинаги танцувах с теб
през Декември...
През сълзи преплувах лицето ти, докоснах
отново косите ти... и цялата останах твоя...
Изгоря и последният танц... през Декември...
Чух усмивката ти, когато ме пусна...
ненужна и неистинска... сега танцувам сама...
... нечовешки и безсмъртен танц...
... през Декември...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Единствена Всички права запазени
