30.09.2023 г., 11:37

Делата на съдбата

999 2 0

Случайна среща.

Свиване в сърцето.

Подкосяване в краката.

Мекота.

 

Тя стои насреща.

Живот в небитието,

люлее се земята -

тишина!

 

Поглед скрит

се среща с друг -

неловкост.

Неизказаните думи

 

се провикват!

Но нито звук

не следва -

говорят само пламъчета луди...

 

Мълчание, и стъпки

по-далечни,

но Съдбата знае си делата,

ще има нова среща, щом желаят се сърцата!

 Предишна част от сборник стихове

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добромир Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....