Случайна среща.
Свиване в сърцето.
Подкосяване в краката.
Мекота.
Тя стои насреща.
Живот в небитието,
люлее се земята -
тишина!
Поглед скрит
се среща с друг -
неловкост.
Неизказаните думи
се провикват!
Но нито звук
не следва -
говорят само пламъчета луди...
Мълчание, и стъпки
по-далечни,
но Съдбата знае си делата,
ще има нова среща, щом желаят се сърцата!
Предишна част от сборник стихове
© Добромир Иванов Всички права запазени