Случайна среща.
Свиване в сърцето.
Подкосяване в краката.
Мекота.
Тя стои насреща.
Живот в небитието,
люлее се земята -
тишина!
Поглед скрит
се среща с друг -
неловкост.
Неизказаните думи
се провикват!
Но нито звук
не следва -
говорят само пламъчета луди...
Мълчание, и стъпки
по-далечни,
но Съдбата знае си делата,
ще има нова среща, щом желаят се сърцата!
Предишна част от сборник стихове
© Добромир Иванов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
