10.10.2011 г., 0:49

Делийско Бреме

810 0 8

Делийско Бреме. Точат се ханджарите.
От тъжен месец светят ни навущата.
Отдолу нейде чакат ни джандарите.
Иглянките фуражка не пропущат.

Делийско Бреме. Леят се куршумите,
а ямурлуците ни мокри как тежат...
Окъсахме цървулите по друмите...
Очите ни за хлебец как горят...

Делийско Бреме. Жадни за обичане,
а режем чорбаджийските глави...
Една Земя! Във нея сме се вричали...
От нея шепа пръст не ни тежи...

Делийско Бреме. Сцепени са устните
от мисли тежки за жена... Деца...
Брадясали, лицата се разчувстват...
Децата ни - оловните зрънца...

Делийско Бреме. Бремето на смелите.
Кога ще слезем да ни позакърпите...
Да вкусим пак от устните, презрелите, 
и да се скрием, там, под ваш'те кърпи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • благодаря
  • Жив и здрав, Зем!
  • Силви, Варненските плажове наизуст ги знам! Това лято бях там и се срещнах с когото трябва.На когото не трябва въобще не се обадих!
    Мария, провокациите за някакъв отговор в случая са излишни! Да!!! Тя е красива и като Жена и като Автор!
    Джуджи, един акъл от батя ти Зем - не отговаряй на всеки коментар, щото: Мерси Феичке,Кефиш ме Джули, Гуш ...еди коя си нищо не значат, а и заемат пространство!
    Кети, ще взема да се впрегна и да ти дойда на гости, ама ще пиеш русенска бисерна!

    Минке, МОЖЕЩИТЕ заслужават МОЖЕНЕТО!
    Зем.
  • Силно въздействащо!Който си го може може!Браво!
  • Поклон пред този мъжки стих!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...