Делийско Бреме. Точат се ханджарите.
От тъжен месец светят ни навущата.
Отдолу нейде чакат ни джандарите.
Иглянките фуражка не пропущат.
Делийско Бреме. Леят се куршумите,
а ямурлуците ни мокри как тежат...
Окъсахме цървулите по друмите...
Очите ни за хлебец как горят...
Делийско Бреме. Жадни за обичане,
а режем чорбаджийските глави...
Една Земя! Във нея сме се вричали...
От нея шепа пръст не ни тежи...
Делийско Бреме. Сцепени са устните
от мисли тежки за жена... Деца...
Брадясали, лицата се разчувстват...
Децата ни - оловните зрънца...
Делийско Бреме. Бремето на смелите.
Кога ще слезем да ни позакърпите...
Да вкусим пак от устните, презрелите,
и да се скрием, там, под ваш'те кърпи...
© Красимир Дяков Всички права запазени