Oct 10, 2011, 12:49 AM

Делийско Бреме

  Poetry » Love
814 0 8

Делийско Бреме. Точат се ханджарите.
От тъжен месец светят ни навущата.
Отдолу нейде чакат ни джандарите.
Иглянките фуражка не пропущат.

Делийско Бреме. Леят се куршумите,
а ямурлуците ни мокри как тежат...
Окъсахме цървулите по друмите...
Очите ни за хлебец как горят...

Делийско Бреме. Жадни за обичане,
а режем чорбаджийските глави...
Една Земя! Във нея сме се вричали...
От нея шепа пръст не ни тежи...

Делийско Бреме. Сцепени са устните
от мисли тежки за жена... Деца...
Брадясали, лицата се разчувстват...
Децата ни - оловните зрънца...

Делийско Бреме. Бремето на смелите.
Кога ще слезем да ни позакърпите...
Да вкусим пак от устните, презрелите, 
и да се скрием, там, под ваш'те кърпи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • благодаря
  • Жив и здрав, Зем!
  • Силви, Варненските плажове наизуст ги знам! Това лято бях там и се срещнах с когото трябва.На когото не трябва въобще не се обадих!
    Мария, провокациите за някакъв отговор в случая са излишни! Да!!! Тя е красива и като Жена и като Автор!
    Джуджи, един акъл от батя ти Зем - не отговаряй на всеки коментар, щото: Мерси Феичке,Кефиш ме Джули, Гуш ...еди коя си нищо не значат, а и заемат пространство!
    Кети, ще взема да се впрегна и да ти дойда на гости, ама ще пиеш русенска бисерна!

    Минке, МОЖЕЩИТЕ заслужават МОЖЕНЕТО!
    Зем.
  • Силно въздействащо!Който си го може може!Браво!
  • Поклон пред този мъжки стих!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....