yotovava (Валентина Йотова)
2630 22203
15.07.2024 г., 17:32 ч.

Делириум 

  Поезия » Любовна
255 3 12

ДЕЛИРИУМ

 

След стремежа да трупам богатство отдавна разбрах,

че не става живота и даже смъртта да излъжеш,

че световната мъка във шепа не мога побра

и е грешно да мисля, че Господ за нещо е длъжен.

 

Всеки има си орис. И трудно повярвах дори,

че съм – нейде зареяно в космоса, просено зрънце.

Че без мене потегля – разискрен от ранни зари,

в колесница от злато и ясписи глобусът слънчев.

 

И че бродница тук съм – случайно из Божия свят,

за добро или зло, за любов или скърби родена.

Без значение колко си беден или си богат –

за строеж на душата ти няма предвидени гени.

 

И каквото видях и събрах със сърце и очи –

ще ме топли, когато присветна – искрица в безкрая.

Знам, ще липсвам понякога, ала за миг замълчи –

аз в съня ти ще сляза по друм – непознат и потаен.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??