Делириум
ДЕЛИРИУМ
След стремежа да трупам богатство отдавна разбрах,
че не става живота и даже смъртта да излъжеш,
че световната мъка във шепа не мога побра
и е грешно да мисля, че Господ за нещо е длъжен.
Всеки има си орис. И трудно повярвах дори,
че съм – нейде зареяно в космоса, просено зрънце.
Че без мене потегля – разискрен от ранни зари,
в колесница от злато и ясписи глобусът слънчев.
И че бродница тук съм – случайна, из Божия свят,
за добро или зло, за любов или скърби родена.
Без значение колко си беден или си богат –
за строеж на душата ти няма предвидени гени
И каквото видях и събрах със сърце и очи –
ще ме топли, когато присветна – искрица в безкрая.
Ако някога липсвам ти, просто за миг замълчи –
аз в съня ти ще сляза по друм – непознат и потаен.
© Валентина Йотова All rights reserved.
