Делириум с баща ми
ДЕЛИРИУМ С БАЩА МИ
... понякога, когато съм пиян –
туй напоследък ми се случва рядко,
да пийне с мен – във моя стар таван,
като че ли от Рая слиза татко.
Сетрето смъква си на моя стол.
Нахлузва ми изтърканите чехли.
А аз се чудя – в скъпия ни МОЛ
мезе на тати взех ли му? Не взех ли?
Усмихва ми се – същият добряк.
И тихичко ме пита: – Как си, сине?
Наливам му най-лютия първак.
Притурям му в салатката зехтинец.
И – щом лула тютюнец изкадим,
от мен баща ми тихичко изчезва.
Животът си отлита яко дим! –
след него във Космическата бездна.
Любимата му козя пастърма
в чинията на късове нарязвам.
Със тати Бог ми слиза у дома! –
и с блага Обич гушва ме на пазва.
15 февруарий 2023 г.
гр. Варна, 11, 50 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
