Делириум с баща ми
ДЕЛИРИУМ С БАЩА МИ
... понякога, когато съм пиян –
туй напоследък ми се случва рядко,
да пийне с мен – във моя стар таван,
като че ли от Рая слиза татко.
Сетрето смъква си на моя стол.
Нахлузва ми изтърканите чехли.
А аз се чудя – в скъпия ни МОЛ
мезе на тати взех ли му? Не взех ли?
Усмихва ми се – същият добряк.
И тихичко ме пита: – Как си, сине?
Наливам му най-лютия първак.
Притурям му в салатката зехтинец.
И – щом лула тютюнец изкадим,
от мен баща ми тихичко изчезва.
Животът си отлита яко дим! –
след него във Космическата бездна.
Любимата му козя пастърма
в чинията на късове нарязвам.
Със тати Бог ми слиза у дома! –
и с блага Обич гушва ме на пазва.
15 февруарий 2023 г.
гр. Варна, 11, 50 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
