Делириуми в есенния парк
ДЕЛИРИУМИ В ЕСЕННИЯ ПАРК
На пейката седях, бях леко трезвен –
направо ангел в Райските поля,
когато зърнах стръмния ти глезен,
и всичко изведнъж ми просветля!
С теб Варна стана толкова красива! –
печалница във вихър от листа.
И си представих яка перспектива –
три нощи стихчета да ти чета.
В косиците ти с цвят на лятна слама
да си заровя бялата брада.
А сетне да отидем с тебе в храма
и тихо да речеш пред Бога: – Да!
Мечтания, защо не сте по Шуман? –
с вас да посрещна сетните си дни.
Ако не ти приличам на безумец,
на пейката до мене поседни?
Като изпием сетните три бири,
ще слезем ли на есенния плаж? –
или – ей тъй! – из моите делири
ще си останеш просто скъп мираж.
И нека вятърът реве и стене
в олуците концерти за обой! –
ти спря за мен Всемирното въртене
и цяла зима аз ще бъда твой.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
