Дори по празници  съм делнична. 

И само в делници греша.

Че всеки делник пълен е с дела,

 в чиято тъкан е втъкан греха

По-делнична  отколкото през делници

съм с лудостта Кихотова  пред мелници.

Не е бездействието Божия повеля,

че да превърне  всеки ден в неделя.

Ако Създателят дори за миг

от вечността да бе празнувал,

светът отдавна нямаше да съществува

В пространство от измамна суета,

 човек оставя своя път, следа.

Потеглят, идват пак творци

Пътуват във среда безкрайно жива.

Животът ги създава и руши

Животът ги създава и изтрива

Това е делничната орис на душата 

Гнездо да вие от делата.

Не оцеляват птиците във празничния плен

Без празнота е всеки Божи ден.

Защото празниците са избрани

от богочовеци самозвани,

понесли блудния си грях...

Ний сляпо вярваме във тях.

Наслагва се безкрайно  време.

Изчезват поколения след поколения.

Строители на многоцветни делници

Сияят цветовете на делата.

Чрез тях, от тях завърта се Земята.

За мене дните до един са делнични  

В поантата на всяко дело 

покълва празничното семе

То никне... но със пот на чело,

Дори да лазим по колене,

дори и със пълзене...