Feb 2, 2025, 11:26 PM

Делнично

354 0 0

 

Дори по празници  съм делнична. 

И само в делници греша.

Че всеки делник пълен е с дела,

 в чиято тъкан е втъкан греха

По-делнична  отколкото през делници

съм с лудостта Кихотова  пред мелници.

Не е бездействието Божия повеля,

че да превърне  всеки ден в неделя.

Ако Създателят дори за миг

от вечността да бе празнувал,

светът отдавна нямаше да съществува

В пространство от измамна суета,

 човек оставя своя път, следа.

Потеглят, идват пак творци

Пътуват във среда безкрайно жива.

Животът ги създава и руши

Животът ги създава и изтрива

Това е делничната орис на душата 

Гнездо да вие от делата.

Не оцеляват птиците във празничния плен

Без празнота е всеки Божи ден.

Защото празниците са избрани

от богочовеци самозвани,

понесли блудния си грях...

Ний сляпо вярваме във тях.

Наслагва се безкрайно  време.

Изчезват поколения след поколения.

Строители на многоцветни делници

Сияят цветовете на делата.

Чрез тях, от тях завърта се Земята.

За мене дните до един са делнични  

В поантата на всяко дело 

покълва празничното семе

То никне... но със пот на чело,

Дори да лазим по колене,

дори и със пълзене...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Кънева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...