В сивата дреха на делника -
изненада!
Внезапното от ъгъла
изскочи,
засмя се
и не знаех,
че отсреща,
зад олющената сграда
ме чака моят миг!
За малко себе си видях
в косите на порасналото ми момиче
и скри се сянката
зад стария калкан,
и времето протегна длан,
и минах по моста тънък
на мечтите към вчерашното време,
към миналото утре,
детето в мене се събуди,
вечерно време,
влюбена дъга
и дъното зелено
на твоите очи.
Премина всичко като филм,
и, мамо, мойто вчера ме нарече,
и мойто бъдеще
по своите пътеки хукна
понесла моя глас,
косите ми развяла...
И майките не чезнат
в есенния здрач.
Чуваш ли ме, мамо?
© Мая Тинчева Всички права запазени