В сивата дреха на делника -

изненада!

Внезапното от ъгъла

изскочи,

засмя се

и не знаех,

че отсреща,

зад олющената сграда

ме чака моят миг!

За малко себе си видях

в косите на порасналото ми момиче

и скри се сянката

зад стария калкан,

и времето протегна длан,

и минах по моста тънък

на мечтите към вчерашното време,

към миналото утре,

детето в мене се събуди,

вечерно време,

влюбена дъга

и дъното зелено

на твоите очи.

Премина всичко като филм,

и, мамо, мойто вчера ме нарече,

и мойто бъдеще

по своите пътеки хукна

понесла моя глас,

косите ми развяла...

И майките не чезнат

в есенния здрач.

Чуваш ли ме, мамо?