28 авг. 2014 г., 20:48

Делник

567 0 0

В сивата дреха на делника -

изненада!

Внезапното от ъгъла

изскочи,

засмя се

и не знаех,

че отсреща,

зад олющената сграда

ме чака моят миг!

За малко себе си видях

в косите на порасналото ми момиче

и скри се сянката

зад стария калкан,

и времето протегна длан,

и минах по моста тънък

на мечтите към вчерашното време,

към миналото утре,

детето в мене се събуди,

вечерно време,

влюбена дъга

и дъното зелено

на твоите очи.

Премина всичко като филм,

и, мамо, мойто вчера ме нарече,

и мойто бъдеще

по своите пътеки хукна

понесла моя глас,

косите ми развяла...

И майките не чезнат

в есенния здрач.

Чуваш ли ме, мамо?

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Тинчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...