28 авг. 2014 г., 20:48

Делник

566 0 0

В сивата дреха на делника -

изненада!

Внезапното от ъгъла

изскочи,

засмя се

и не знаех,

че отсреща,

зад олющената сграда

ме чака моят миг!

За малко себе си видях

в косите на порасналото ми момиче

и скри се сянката

зад стария калкан,

и времето протегна длан,

и минах по моста тънък

на мечтите към вчерашното време,

към миналото утре,

детето в мене се събуди,

вечерно време,

влюбена дъга

и дъното зелено

на твоите очи.

Премина всичко като филм,

и, мамо, мойто вчера ме нарече,

и мойто бъдеще

по своите пътеки хукна

понесла моя глас,

косите ми развяла...

И майките не чезнат

в есенния здрач.

Чуваш ли ме, мамо?

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Тинчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...