perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2308
22.12.2007 г., 10:42 ч.

Демон 

  Поезия
577 0 19

Не питаш защо съм навирил носа си,

може би част съм от бляскав елит,

но вятър издува джобовете празни,

съдбата отхвърлих на скъп сателит.

И драпам с нокти по стръмни пътеки,

понесъл на гръб торба с грехове,

изкачвам мансарди по всички панелки,

ехтят зад гърба ми безброй смехове.

Оставих сред бъчвите вехтите спомени

за щури купони със зли духове

и там сред елита оплетох конците,

и ядове брах, и зли страхове.

Понесъл корона от гибелни страсти,

копая безмълвен омразния гроб

и скърцам със зъби в изблици диви

на гневен, затворен в пространствата роб.

Успехът преследвам в стремление диво,

прескачам мотива за шанс и успех,

повалят ме бури и дъжд ме залива,

в стихиите е моят небивал разцвет.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??