Демон
Не питаш защо съм навирил носа си,
може би част съм от бляскав елит,
но вятър издува джобовете празни,
съдбата отхвърлих на скъп сателит.
И драпам с нокти по стръмни пътеки,
понесъл на гръб торба с грехове,
изкачвам мансарди по всички панелки,
ехтят зад гърба ми безброй смехове.
Оставих сред бъчвите вехтите спомени
за щури купони със зли духове
и там сред елита оплетох конците,
и ядове брах, и зли страхове.
Понесъл корона от гибелни страсти,
копая безмълвен омразния гроб
и скърцам със зъби в изблици диви
на гневен, затворен в пространствата роб.
Успехът преследвам в стремление диво,
прескачам мотива за шанс и успех,
повалят ме бури и дъжд ме залива,
в стихиите е моят небивал разцвет.
© Димитър Станчев All rights reserved.
