Валери_Станков (Валери Станков)
1128 825
8.10.2023 г., 21:49 ч.

Демонът на Врубел 

  Поезия
126 2 5

ДЕМОНЪТ НА ВРУБЕЛ

 

… понеже Времето реве и стене, и аз си го записвам с благ молив,

как да стопирам Земното въртене, че да се будя сутрин все по-жив? –

отново да се видя див и влюбен, след две-ти петилетки все тъй млад,

и в мен отново Демонът на Врубел да се събужда в смахнатия свят,

в печалните си рими да ви нежа! – това дори не чини пет пари,

 

мислител – и един щастлив невежа, да ви се радвам в стихче до зори.

Сега съм вече старче белобрадо, загърбих завист, подлост и лъжа.

Каквото взех, със лихвите го дадох – и ни една сотинка не дължа!

Не знам какво до днеска съм изгубил, че по света се скитам гол и бос.

Но всяка вечер Демонът на Врубел се вглежда в мен с очите на Христос.

 

8 октомврий 2023 г.

гр. София, 21, 30 ч.

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубаво, Валера! Радвам се, че са ти "отковали" коментарите, още един глас в стълпотоворението сайтовско, и то какъв 😃
  • Браво! Това е невероятна поезия!
  • и в мен отново Демонът на Врубел да се събужда в смахнатия свят,
    в печалните си рими да ви нежа! – това дори не чини пет пари,

    мислител – и един щастлив невежа, да ви се радвам в стихче до зори.
  • Аферим.....не знам дали е "демонът на Врубел", но май е "Шестокрилият серафим".
  • Благодаря, че споделяш с нас поезията си!
Предложения
: ??:??