Демонът на Врубел
ДЕМОНЪТ НА ВРУБЕЛ
… понеже Времето реве и стене, и аз си го записвам с благ молив,
как да стопирам Земното въртене, че да се будя сутрин все по-жив? –
отново да се видя див и влюбен, след две-ти петилетки все тъй млад,
и в мен отново Демонът на Врубел да се събужда в смахнатия свят,
в печалните си рими да ви нежа! – това дори не чини пет пари,
мислител – и един щастлив невежа, да ви се радвам в стихче до зори.
Сега съм вече старче белобрадо, загърбих завист, подлост и лъжа.
Каквото взех, със лихвите го дадох – и ни една сотинка не дължа!
Не знам какво до днеска съм изгубил, че по света се скитам гол и бос.
Но всяка вечер Демонът на Врубел се вглежда в мен с очите на Христос.
8 октомврий 2023 г.
гр. София, 21, 30 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
