Любо (Любен Стефанов)
86 202
13.12.2005 г., 20:22 ч.

ДЕН 

  Поезия
631 0 4
ДЕН

Денят се стрелва като птица.
И в полета му ти увлечен,
отпускаш свитите пестници
в стремежа си да си човечен.

Денят уверено те води
из необятните полета
от чувства, сред които бродиш
с отправен поглед в битието.

Това отдавна се повтаря:
летеж, преспиване в гнездото.
От полети си все замаян,
но спреш ли – пак ще си самотен…

Денят без свян ще ти покаже
подробностите, за които
не си и подозирал даже,
че имат място под звездите.

Но подразбрал, че няма смисъл
да  стискаш пръстите до болка,
отпуснеш ли ги – виждаш слисан,
пак кървави следи от нокти.

А вечерта, денят когато
потъва в своя сън тревожен,
повтаряш си:”Плачи щом трябва -
или усмихвай се щом можеш.

© Любен Стефанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??