26.10.2009 г., 10:13

Ден

768 0 0

И сам не допускаш, как черна била е нощта,

в самотната дълга премяна облечена.

Не помниш. И мислите секват, когато в деня

бъде тя неусетно със тебе въвлечена.

 

А с този лъч първи, тъй чакан и топъл,

долита в ушите ти най-тихо най-милият вопъл.

И с трепет несдържан, нечакан от теб,

ти трепета сещаш с усмивка във теб.

 

И ярко ухание на обезумели цветя

прегръща те в люлката на безкрайността.

И денят жарко те пали във своя разгар,

не мислиш, а чувстваш, посипваш със жар.

 

Във огъня буен, горящ до небето,

сърцето си хвъляш и чуваш сърцето:

Бумти, изригва и горещата лава

стопява го бавно, потъваш в забрава.

 

И пристъпва към тебе нощта уморена,

без дреха, мокра, във сън уловена,

А ти, със щастието свое опиянен, окрилен,

потапяш се в нея, усещаш: излита вълшебният ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...